Депутатите приеха на първо четене Бюджет 2024
Парламентът одобри на първо четене държавния бюджет за 2024 г. със 144 гласа " за ", 66 - " срещу " и без " въздържал се " Народното събрание одобри на първо гласоподаване законопроекта за държавния бюджет за 2024 година, оповестява Българска телеграфна агенция.
Прочетете още
План-сметката на страната поддържаха от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната-Демократична България " и Движение за права и свободи. Против бяха от " Възраждане ", " Българска социалистическа партия за България " и " ИТН ".
Преди това парламентът отхвърли плана на бюджет с включен бюджет на съдебната власт, препоръчан от Висшия правосъден съвет.
Бюджетът е разчетен при 3% бюджетен недостиг. Това съобщи по-рано финансовият министри Асен Василев при дебатите.
Заложена е по-консервативна прогноза за инфлацията, по думите му. За последните 10 години 16 милиарда лв. не са направени като вложения. Заложена е политика по приходите, която е много амбициозна, счита той. Над 11% е предстоящият растеж на заплатите в частния и държавния бранш. Рекорден е бюджетът и за обществени политики, по мнението му.
Основните средства за здраве са ориентирани към профилактика и достъпно здравеопазване в отдалечените места. Увеличават се и вдовишките добавки, както се похвали финансист номер едно. Запазена е политиката по приходите на учителите, съобщи още Асен Василев.
Бюджетът е добре уравновесен, изтъкна той. Продължава се политиката държавните и общински детски градини да бъдат безвъзмездни, сподели още Асен Василев като разясни, че се усилват средствата за храна на децата в детските градини. Заделени са пари за детски градини, ясли и учебни заведения. Семействата, чиито деца не са признати в детска градина ще получат отплата от над 500 лв..
За да пораства българската стопанска система, трябва да има вложения и съответно възнаграждение, е мнението на финансовия министър. Доходите в България приходите порастват най-бързо в целия Европейски Съюз. Ако тази наклонност продължи, съгласно него, ще забележим от ден на ден българи, които се връщат от чужбина.
Макроикономическите вероятности за прогнозния интервал предвиждат ускоряване на растежа на Брутният вътрешен продукт до 3,2% през 2024 година заради повишаване, от една страна, на вложенията в стопанската система, а от друга - на вътрешното ползване. Очакванията са за много висок напредък на обществените вложения - съвсем 10 милиарда лева За 2025 година и 2026 година Брутният вътрешен продукт ще се покачва с по 3%.
Успоредно с повишаването на заетостта се чака безработицата в страната да следва непрекъсната наклонност на понижение, само че темповете на понижението да са релативно ниски. Коефициентът на безработица към края на прогнозния интервал е 3,9%.
Очакванията са инфлацията да продължи последователно да се забавя, следвайки предстоящата динамичност при интернационалните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се намали до 4,8% през 2024 година, 2,8% през 2025 година и 2,2% през 2026 година Запазват се задачите на фискалната политика дефицитът за средносрочния интервал да бъде в границите на фискалните правила и ограничавания по националното и европейското законодателство, при обезпечаване на нужния финансов запас за осъществяване на разходните цели, заложени в държавната стратегия, с акцент върху обществените политики, капиталовите стратегии и промените, финансирани както от националния бюджет, по този начин и от сметките за средства от Европейски Съюз.
Бюджетното салдо по Консолидираната фискална стратегия е недостиг от 3,0% от БВП за всяка година от интервала и е в границите на разпоредбите и рестриктивните мерки по Закона за обществените финанси.
Очаква се резистентен номинален растеж на приходите, включително на данъчно-осигурителните, и леко понижение на помощите от чужбина, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз. Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите е в диапазона 36,5 - 37,0% от Брутният вътрешен продукт.
Същата наклонност се следи и при общото равнище на разходите (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 39,5 - 40,0%.
Разходите по националния бюджет са в границите на 40%-то предписание по член 28, ал. 1 от Закона за обществените финанси и през плановия интервал варират в диапазона 35,2 - 35,5% от Брутният вътрешен продукт.
Прочетете още
План-сметката на страната поддържаха от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната-Демократична България " и Движение за права и свободи. Против бяха от " Възраждане ", " Българска социалистическа партия за България " и " ИТН ".
Преди това парламентът отхвърли плана на бюджет с включен бюджет на съдебната власт, препоръчан от Висшия правосъден съвет.
Бюджетът е разчетен при 3% бюджетен недостиг. Това съобщи по-рано финансовият министри Асен Василев при дебатите.
Заложена е по-консервативна прогноза за инфлацията, по думите му. За последните 10 години 16 милиарда лв. не са направени като вложения. Заложена е политика по приходите, която е много амбициозна, счита той. Над 11% е предстоящият растеж на заплатите в частния и държавния бранш. Рекорден е бюджетът и за обществени политики, по мнението му.
Основните средства за здраве са ориентирани към профилактика и достъпно здравеопазване в отдалечените места. Увеличават се и вдовишките добавки, както се похвали финансист номер едно. Запазена е политиката по приходите на учителите, съобщи още Асен Василев.
Бюджетът е добре уравновесен, изтъкна той. Продължава се политиката държавните и общински детски градини да бъдат безвъзмездни, сподели още Асен Василев като разясни, че се усилват средствата за храна на децата в детските градини. Заделени са пари за детски градини, ясли и учебни заведения. Семействата, чиито деца не са признати в детска градина ще получат отплата от над 500 лв..
За да пораства българската стопанска система, трябва да има вложения и съответно възнаграждение, е мнението на финансовия министър. Доходите в България приходите порастват най-бързо в целия Европейски Съюз. Ако тази наклонност продължи, съгласно него, ще забележим от ден на ден българи, които се връщат от чужбина.
Макроикономическите вероятности за прогнозния интервал предвиждат ускоряване на растежа на Брутният вътрешен продукт до 3,2% през 2024 година заради повишаване, от една страна, на вложенията в стопанската система, а от друга - на вътрешното ползване. Очакванията са за много висок напредък на обществените вложения - съвсем 10 милиарда лева За 2025 година и 2026 година Брутният вътрешен продукт ще се покачва с по 3%.
Успоредно с повишаването на заетостта се чака безработицата в страната да следва непрекъсната наклонност на понижение, само че темповете на понижението да са релативно ниски. Коефициентът на безработица към края на прогнозния интервал е 3,9%.
Очакванията са инфлацията да продължи последователно да се забавя, следвайки предстоящата динамичност при интернационалните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се намали до 4,8% през 2024 година, 2,8% през 2025 година и 2,2% през 2026 година Запазват се задачите на фискалната политика дефицитът за средносрочния интервал да бъде в границите на фискалните правила и ограничавания по националното и европейското законодателство, при обезпечаване на нужния финансов запас за осъществяване на разходните цели, заложени в държавната стратегия, с акцент върху обществените политики, капиталовите стратегии и промените, финансирани както от националния бюджет, по този начин и от сметките за средства от Европейски Съюз.
Бюджетното салдо по Консолидираната фискална стратегия е недостиг от 3,0% от БВП за всяка година от интервала и е в границите на разпоредбите и рестриктивните мерки по Закона за обществените финанси.
Очаква се резистентен номинален растеж на приходите, включително на данъчно-осигурителните, и леко понижение на помощите от чужбина, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз. Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите е в диапазона 36,5 - 37,0% от Брутният вътрешен продукт.
Същата наклонност се следи и при общото равнище на разходите (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 39,5 - 40,0%.
Разходите по националния бюджет са в границите на 40%-то предписание по член 28, ал. 1 от Закона за обществените финанси и през плановия интервал варират в диапазона 35,2 - 35,5% от Брутният вътрешен продукт.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ